ДЕН 74: ПРИМИРИЕТО Е ПРД ПРОВАЛ, САЩ ОТПУСКАТ 53.3 МЛН. БАРЕЛА ПЕТРОЛ ПРЕДИ СРЕЩАТА ТРЪМП-СИ
Вашингтон използва стратегическия петролен резерв, за да овладее пазарния натиск. Лондон и Париж събират 40 държави за бъдеща мисия в Ормузкия проток, докато във Вашингтон расте скептицизмът към европейската инициатива. Нови данни за тайни удари на ОАЕ срещу иранска петролна инфраструктура допълнително усложняват дипломатическата картина.
Вторник, 12 май 2026 г.
Надеждите за бързо дипломатическо уреждане на войната между САЩ, Израел и Иран отслабват рязко. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява, че примирието с Иран е „на животоподдържащи системи“, след като отхвърля иранското контрапредложение за прекратяване на конфликта. Според Reuters Техеран настоява за край на бойните действия на всички фронтове, компенсации за военните щети, премахване на американската военноморска блокада, възстановяване на иранския износ на петрол и признаване на иранските претенции за суверенитет в Ормузкия проток.
Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф предупреждава, че протакането на преговорите ще увеличи цената за американските данъкоплатци. Това послание има двойна функция: от една страна, демонстрира твърдост пред вътрешната аудитория в Иран; от друга, се опитва да използва нарастващия икономически натиск в САЩ, където високите цени на горивата вече се превръщат във вътрешнополитически проблем.
I. Петролният натиск
Ескалацията веднага се отразява върху енергийните пазари. Brent се покачва над 104 долара за барел на 11 май, а на 12 май Reuters отчита цена от 106,21 долара за барел. Причината не е само дипломатическият застой, а и почти парализираният трафик през Ормузкия проток — маршрут, през който в нормални условия преминава около една пета от световните потоци на петрол и втечнен природен газ.
В отговор администрацията на САЩ решава да отпусне като заем 53,3 млн. барела суров петрол от Стратегическия петролен резерв. Това не е обикновена продажба или еднократно „освобождаване“ на резерви, а схема, при която компаниите получават суровината сега и трябва да я върнат по-късно в петрол, при определени условия. Мярката е част от по-широко координирано усилие на държави от Международната енергийна агенция за успокояване на пазарите.
II. Санкции и китайският фактор
Паралелно с енергийните мерки Вашингтон разширява санкционния натиск. САЩ налагат санкции на три лица и девет компании, обвинени, че подпомагат износа на ирански петрол към Китай. Сред засегнатите дружества четири са базирани в Хонконг, четири — в Обединените арабски емирства, а едно — в Оман. Според американското финансово министерство мрежата подпомага продажби и превози, свързани с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.
Този ход идва непосредствено преди планираната среща между Доналд Тръмп и Си Дзинпин в Китай. За Вашингтон китайската позиция е ключова, защото Пекин остава централен купувач на ирански петрол и потенциален посредник, способен да влияе върху Техеран. Затова разговорите между Тръмп и Си вече не са само двустранен епизод от американско-китайското съперничество, а част от по-широката битка за контрол върху енергийните маршрути, санкционните режими и баланса на силите в Близкия изток.
III. Разногласия сред западните съюзници
Кризата разкрива и напрежение между западните партньори. Обединеното кралство и Франция подготвят среща на министри на отбраната от 40 държави, посветена на бъдещ механизъм за защита на корабоплаването в Ормузкия проток. Инициативата е замислена като отбранителна мисия за гарантиране на свободата на навигацията, особено ако се стигне до прекратяване на бойните действия.
Във Вашингтон обаче реакцията е противоречива. Държавният секретар Марко Рубио поставя под въпрос логиката на мисия, която би се активирала едва „след края“ на конфликта, макар да признава, че тя може да има известна полза. Министърът на отбраната Пийт Хегсет е още по-критичен и определя усилията, водени от Лондон и Париж, като „silly“. Това показва не просто тактическо разминаване, а по-дълбок спор за момента, мандата и политическата цена на евентуална международна операция в протока.
IV. Сянката на тайните операции
Ситуацията се усложнява допълнително от публикации за непотвърдени тайни военни действия. Според The Wall Street Journal, цитиран от Reuters, Обединените арабски емирства са нанесли удари срещу Иран, включително срещу рафинерия на остров Лаван в Персийския залив в началото на април. ОАЕ не признават публично подобни операции, а Reuters уточнява, че не може независимо да потвърди информацията.
Този елемент е особено чувствителен. Ако докладът бъде потвърден, той ще означава, че част от регионалните съюзници на САЩ не само са обект на ирански ответни действия, но и участват по-пряко в конфликта, отколкото се признава официално. Това би направило примирието още по-крехко, защото линията между самозащита, ответен удар и открита регионална война става все по-трудна за разграничаване.
V. Израелският въздушен натиск
Междувременно в Израел расте напрежението около използването на гражданска инфраструктура за военни нужди. Ръководителят на израелската гражданска авиация Шмуел Закай предупреждава, че значителното присъствие на американски военни самолети на летище „Бен Гурион“ възпрепятства пълното възстановяване на гражданските полети и увеличава разходите на местните авиокомпании. В писмо, цитирано от The Times of Israel, той описва летището като „американска военна база с ограничени търговски операции“.
Формулировката е политически силна, но трябва да се разбира като предупреждение, а не като юридически факт. Летището не е официално превърнато във военна база; проблемът е практически — паркоместа, логистика, капацитет и способност на израелските превозвачи да възстановят летния график. Според израелския доклад част от флота на местните авиокомпании не може да бъде върната на летището заради американските самолети, което ограничава броя полети и вероятно ще поддържа цените високи.
Кризата навлиза в опасна междинна фаза: примирието формално не е рухнало, но политическите, енергийните и военните механизми, които биха го запазили, отслабват. САЩ се опитват едновременно да ограничат ценовия шок, да притиснат иранските петролни канали и да въвлекат Китай в дипломатически натиск върху Техеран.
Най-важната редакционна промяна е да се избегне категоричност там, където източниците са предпазливи. За ОАЕ трябва да се пише „според WSJ, непотвърдено независимо от Reuters“. За стратегическия резерв — „заем“, а не просто „освобождаване“. За западните съюзници — „критики от Вашингтон“, а не само „от Пентагона“, защото критичните позиции идват както от Пийт Хегсет, така и от Марко Рубио.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
