БЪЛГАРСКИЯТ ПАСПОРТ ИЗПРЕВАРВА ТОЗИ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

Българският паспорт изпреварва паспорта на Обединеното кралство в актуалната класация на Passport Index за 2026 г. Разликата е минимална, но символично важна: България получава индекс на мобилност 172, докато Обединеното кралство има резултат 171.

Данните показват високото равнище на международна мобилност, с което разполагат българските граждани. Те обаче трябва да бъдат тълкувани внимателно, защото различните паспортни индекси използват различни методологии и могат да поставят една и съща държава на различна позиция.

I. България е на пето място в Passport Index

Според актуалните данни на Passport Index българският паспорт заема споделено пето място в класацията Passport Power Rank. Неговият индекс на мобилност е 172, съставен от:

• 119 дестинации с безвизов достъп;
• 44 дестинации с виза при пристигане;
• 9 дестинации с електронно разрешение за пътуване;
• 26 дестинации, за които продължава да се изисква предварително издадена виза.

Тези числа не означават, че България е самостоятелно петата държава в света по сила на паспорта. Passport Index групира на една позиция всички паспорти с еднакъв или сходен резултат. В отделната класация Individual Power Rank българският паспорт е поставен на 31-ва позиция.

Следователно твърдението, че България заема 11-о място, вече не съответства на актуалните данни на Passport Index към 24 юли 2026 г. То може да произхожда от по-ранна версия на класацията или от друг паспортен индекс.

II. Минимална преднина пред Обединеното кралство

Паспортът на Обединеното кралство получава индекс на мобилност 171 и заема шесто място в Passport Power Rank. Притежателите му разполагат с:

• 114 дестинации с безвизов достъп;
• 46 дестинации с виза при пристигане;
• 11 дестинации с електронно разрешение;
• 27 дестинации, за които се изисква предварителна виза.

Така българският паспорт изпреварва този на Обединеното кралство само с една точка. Предимството идва основно от по-големия брой дестинации с изцяло безвизов достъп — 119 за България срещу 114 за Обединеното кралство.

В първоначалния текст неправилно са посочени 33 държави с виза при пристигане за гражданите на Обединеното кралство. Актуалният брой в Passport Index е 46. Общият резултат от 171 точки обаче е правилен.

III. Как се определя силата на паспорта

Passport Index определя индекса на мобилност чрез броя на дестинациите, до които притежателят на съответния паспорт може да пътува без традиционна предварителна виза. В резултата се включват безвизовият достъп, визите при пристигане, електронните разрешения и някои електронни визи, които се издават в кратък срок.

Това е една от причините Passport Index да не трябва да се смесва с Henley Passport Index. Последният използва данни на Международната асоциация за въздушен транспорт и собствена методология, при която електронните визи по принцип се разглеждат като визово изискване. Поради това позициите и резултатите на държавите в двете класации могат съществено да се различават.

Изразът „най-силен паспорт“ също има условен характер. Тези индекси измерват преди всичко възможността за краткосрочно туристическо или делово пътуване. Те не измерват автоматично правото на работа, постоянно пребиваване, достъпа до социални системи или качеството на консулската защита.

IV. Каква е ролята на Шенген

България става пълноправна част от Шенгенското пространство на 1 януари 2025 г., когато отпадат проверките на лица по вътрешните сухопътни граници с останалите държави от зоната. Контролът по въздушните и морските граници е премахнат още на 31 март 2024 г.

Пълноправното членство в Шенген улеснява пътуването на българските граждани в рамките на зоната, но не е пряката причина България да изпреварва Обединеното кралство в Passport Index. Присъединяването към Шенген не предоставя автоматично нов безвизов достъп до десетки трети държави.

По-широкото международно положение на българския паспорт е резултат преди всичко от членството на страната в Европейския съюз, общата европейска визова политика, принципа на реципрочност и двустранните договорености с държави извън ЕС. Шенген допълва тази система, като премахва вътрешния граничен контрол, но не трябва да се представя като самостоятелен източник на всички безвизови права.

V. България запазва преднина на Балканите

Разликата спрямо част от останалите балкански държави остава значителна. Северна Македония има индекс на мобилност 131 и заема 33-то място в Passport Power Rank. Нейните граждани разполагат със 79 напълно безвизови дестинации, 46 дестинации с виза при пристигане и 6 с електронно разрешение.

Сърбия също разполага със сравнително силен паспорт благодарение на безвизовия достъп до Шенгенското пространство и на отношенията си с държави извън Европа. Турските граждани обаче продължават да се нуждаят от предварителни визи за Шенгенското пространство, САЩ и Обединеното кралство, което ограничава позицията на Турция в глобалните класации.

Българското предимство не произтича само от географското положение на страната. То отразява правните и дипломатическите последици от членството в ЕС и участието в общата европейска система за мобилност.

VI. От визовия режим до свободното движение

Историческата промяна през последните три десетилетия е значителна, но трябва да бъде описвана прецизно. Българските граждани получават право на безвизово краткосрочно пътуване до държавите от Шенген още на 10 април 2001 г. Това се случва шест години преди присъединяването на България към Европейския съюз и почти 24 години преди пълното ѝ влизане в Шенген.

Следователно днешната свобода на движение не възниква еднократно през 2025 г. Тя се изгражда постепенно чрез премахването на визите, присъединяването към ЕС през 2007 г., въвеждането на европейското право за свободно движение и последвалото премахване на вътрешния въздушен, морски и сухопътен граничен контрол.

Тази последователност показва как международното положение на един паспорт се променя чрез продължителна правна и политическа интеграция. Силата на българския паспорт е конкретен резултат от този процес, но тя не отменя необходимостта пътуващите да проверяват актуалните условия за всяка отделна дестинация.

VII. Глобалното неравенство в мобилността остава

Разликата между най-силните и най-слабите паспорти продължава да бъде значителна. Гражданите на държави като Афганистан и Сирия разполагат с ограничен достъп до международни дестинации и често преминават през скъпи, продължителни и несигурни визови процедури.

Ограниченията могат да имат и преки професионални последици. През 2026 г. сомалийският футболен съдия Омар Абдулкадир Артан, избран от ФИФА за Световното първенство, не е допуснат в САЩ въпреки притежаваната валидна виза. Случаят показва, че визата или високият резултат в паспортна класация не гарантират безусловно влизане — окончателното решение винаги принадлежи на граничните власти.

Актуалните данни на Passport Index потвърждават, че българският паспорт изпреварва този на Обединеното кралство, но само в рамките на конкретната методология на тази класация. България има индекс на мобилност 172 и заема пето място в Passport Power Rank, докато Обединеното кралство е с резултат 171 и заема шеста позиция.

Преднината е реална, но не трябва да се обяснява единствено с пълноправното членство в Шенген. Тя е резултат от по-дълъг процес, включващ премахването на визите през 2001 г., присъединяването към ЕС, европейската визова политика и разширяването на международните безвизови договорености.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК