БЪЛГАРСКИЯТ ПАСПОРТ И ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПЪТ НА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
Има един въпрос, който рядко се задава публично, но все по-често присъства в политическия разговор на Балканите: колко граждани на Северна Македония днес живеят, работят, учат или пътуват свободно в Европейския съюз благодарение на българско гражданство?
Въпросът не е само статистически. Той е политически, защото поставя в една рамка два процеса, които в Скопие често се разглеждат отделно — официалната критика към България и практическото използване на правата, които българският паспорт дава като паспорт на държава членка на Европейския съюз.
Според публикувани данни за 2025 г. близо 2000 граждани на Северна Македония са получили българско гражданство. В по-дълъг период броят е значително по-голям: официална информация, предоставена по реда на достъпа до обществена информация, посочва, че от 1 януари 2010 г. до 10 февруари 2023 г. общо 77 222 македонски граждани са придобили българско гражданство по натурализация на основание български произход.
За много от тези хора българското гражданство не е въпрос само на историческа памет или политическа идентичност, а и на практически избор. То дава достъп до свободно движение, работа, образование и установяване в държави от Европейския съюз като Германия, Австрия, Нидерландия и Белгия. За част от хората, заминали по-рано за Обединеното кралство, българският паспорт също има значение в периода преди Брекзит или във връзка със статут, придобит по правилата за европейските граждани след излизането на страната от ЕС.
I. Докладът на Европейския парламент поставя отново старите условия
Темата отново излиза на преден план след гласуването в Европейския парламент на доклада за напредъка на Северна Македония към Европейския съюз. На 17 юни 2026 г. Европейският парламент приема доклада с 411 гласа „за“, 120 „против“ и 120 „въздържали се“.
В текста евродепутатите потвърждават подкрепата си за европейската перспектива на Северна Македония, но същевременно подчертават, че напредъкът по преговорите зависи от трайни и дълбоки реформи. Критиките остават концентрирани около върховенството на закона, съдебната реформа, борбата с корупцията и необходимостта от по-ясен политически ангажимент от страна на Скопие.
Особено важен остава въпросът за конституционните промени. Вписването на българите в конституцията на Северна Македония е условие за отваряне на първия преговорен клъстер с Европейския съюз. Това не е ново българско искане извън европейската рамка, а част от договореностите, заложени в процеса на присъединяване и приети в рамките на европейската преговорна логика.
II. Палежът в Скопие засилва напрежението
Политическият контекст става още по-напрегнат след инцидента от 15 юни 2026 г., когато два дипломатически автомобила на българското посолство в Скопие са подпалени пред официалния вход на мисията. Българското Министерство на външните работи определя случая като демонстративен акт на агресия, а не като обикновен криминален инцидент.
Този случай се вписва в по-широката картина на напрежение между София и Скопие. Българската позиция е, че езикът на омразата, атаките срещу български клубове, натискът върху хора с българско самосъзнание и политическата реторика в Северна Македония не могат да бъдат отделяни от европейския процес на страната.
От своя страна управляващите в Скопие продължават да представят конституционните промени като външен натиск. Това обаче не променя факта, че Европейският съюз обвързва отварянето на първия клъстер именно с изпълнението на този ангажимент.
III. Паспортът като практическо опровержение на политическата реторика
Тук се появява основният парадокс. Докато част от политическия елит в Северна Македония използва остра реторика срещу България, десетки хиляди граждани на страната вече са потърсили и получили българско гражданство. За едни това е въпрос на произход и идентичност, за други — на достъп до европейския трудов пазар, образование и по-свободно движение.
Този факт не решава автоматично историческите и политическите спорове между двете държави. Но той показва, че между официалната реторика и ежедневния избор на много граждани има видимо разминаване. Българският паспорт се оказва едновременно критикуван политически и търсен практически.
Именно това прави дебата толкова чувствителен. Ако България е представяна като основна пречка пред европейския път на Северна Македония, трудно може да се игнорира фактът, че българското гражданство вече е дало европейски права на значителен брой нейни граждани.
IV. Истинският въпрос е политическата готовност на Скопие
Истинският въпрос днес не е дали Северна Македония има място в Европейския съюз. Европейската перспектива на страната остава подкрепяна от повечето държави членки и от самите европейски институции.
Въпросът е дали управляващите в Скопие са готови да изпълнят условията, които Европейският съюз вече е поставил. Конституционните промени, съдебната реформа, борбата с корупцията и защитата на правата на общностите не са периферни теми, а част от ядрото на европейския процес.
Докато този спор продължава, хиляди граждани на Северна Македония вече живеят с правата на европейски граждани благодарение на български паспорт. Това е неудобният факт, който прави политическата реторика в Скопие все по-трудна за защита.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
